Отвесна светлинаГеорги Струмски (1932-2013) По стръмния път сред небесната нивамъчителнослънцетостига зенита.И

Отвесна светлина
Георги Струмски (1932-2013) 

По стръмния път измежду небесната равнища
трудно
слънцето
стига зенита.
И планината ненадейно застива -
огряна до дъно,
беззащитно открита.> Струи светлината и всичко разнищва.
Люлеят се шубраци и вейчици голи.
От мрака изтръгват се стръмни долища.
Без сенки се смръзват изтръпнали стволи.> Човекът без соята сянка остава
с душа, от високия искра умита.
И виждат се любов, омрази и популярност
до корена.
... Слънцето стига зенита.
----------
Мадона > Мамо,
какъв брой си хубава,
мамо - като светица, само че по-добра.
Слънчогледи зад твоето рамо
са преплетени като гора.> Една огнена ружа изгрява
сред черните ти коси.
Разгоряната й жарава
няма вятърът да угаси.> Бледа сянка от миглите пада
върху благите ти очи.
И усмивката ти е млада.
И умората не проличава.> Неизречени,
но родени
зад прозирното ти чело,
светли мисли допират и мене
като гълъбово крило.> Нека времето си отива.
Мамо, аз ще си ида. Но ти
остани в тая пролетна равнища,
твойта ружа не ще прецъфти.
 >